Постинг
29.07.2010 19:11 -
Последното желание остана неизказано
Беше тъмно, нощта беше студена. Чуваха се единствено стъпките и. Тя вървеше бавно, стъпваше плахо, лицето и беше бледо. Очите и гледаха уморено, вече и сълзи не и бяха останали. Душата и сякаш блуждаеше в нищото, сякаш не беше в тялото и, и сякаш нищо не бе останало от нея. Мракът навън не бе толкова плашещ, колкото този дълбоко вътре в нея. Той поглъщаше малко по малко останалите и надежди. И така тя вървеше право напред, сякаш знаеше къде отива...но всъщност не знаеше. Знаеше какво търси, но не знаеше, къде да го намери. Когато силите и угасваха напълно тя се спря, погледна жадно към ръката си, отвори дланите си, погледна запоследно омачканата снимка, сълзите задавиха гласа и, тя едва запита "Къде си?"
Всъщност...вече нямаше значение, защото нея я нямаше, беше поела по пътя към безкрайността. Последното и желание остана неизказано.
Всъщност...вече нямаше значение, защото нея я нямаше, беше поела по пътя към безкрайността. Последното и желание остана неизказано.
Няма коментари
Търсене
За този блог
Гласове: 1
Архив
